Нашата гора

Гората зимна се е скрила във наметка
от леки снежнобели облаци втъкани..
Вървя и се потапям в хладната й гледка
и сбирам чувствата до крайност изтерзани.

Аз сам съм, а вървя по път за двама правен
и колчем се извръщам, виждам, че те няма...
Не зървам белег на пътеката оставен,
та да се спусна лудо в дяволска измама!

Гората ме напада с голите си клони,
а вятърът на мойта скръб се смей ехидно.
Но никой мен оттук не може да прогони
и само, че не си до мен ми е обидно.