.jpg)
Която и да си – Добре дошла!
Аз съжалявам, че накарах те да чакаш!
Улисан във тъгата и страстта
за тебе не намирах много време сякаш...
Изчаквала си някъде сама,
докато другата от мене си отиде,
загърната с воала на нощта
и боса стъпваща по звездните килими...
Която и да си – до мен седни.
Сгуши се нежно ти до топлото ми рамо.
Аз твой съм вече – просто ме вземи
и много дълги дни аз твой ще бъда само!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Оптимизмът е заразяващ :)
Казваме си, че ще направим така и така, че може би ще забравим, а то- сърцето пак ни дърпа и ни сочи неговият си път...
Можем ли да победим сърцето си с разум?
ponqkoga "ponaritvaiki":) nqkogo mu podava6 topla raka:). tova tuk ve4e si TI,tozi istinskiq,skrit v redovete na starite stihove.usmihvam ti se i se radvam ,4e te ima takav kakavto si! ot bezkraino dale4 mnogo silno i s obi4 te pregra6tam!:))))))))
4eteiki go az 4uvah edna misal.dali 6te si q prevede6?:)))))))))))Que maravilloso es cuando iiagas en casa i sabes que algen estan piensando pa ti! vazdarjah se ot neq v predi6niq si komentar,no ne mi dade sarce da ne ti q kaja:)
Публикуване на коментар