петък, 30 ноември 2007 г.

Обреченост

Порочна си... Защо тогава плака?
С порока, или с мене се сбогуваше?
А може би със онзи, който чака?
Не скъпа! Само мене ти бленуваше!

Бленуването, беше много кратко,
защото друг ме чакаше тогава.
Целувах те в захлас и беше сладко,
но тръгвай си сега, ще те забравя!

А погледа ти леко се размаза....
Усети с нежност устните изпръхнали
и как потънах в топлата ти пазва,
целувайки зърната ти настръхнали...

В ухото ми, ти шепнеше "Обичам".
Крещеше в тишината ми екстазно.
По кожата с езика си те сричам.
Оставих всичко в тебе безизказно.

А помниш ли викът ни на блаженство,
на сливането толкова божествено...
ний двама бяхме просто съвършенство...
от лудост и от болка най-естествени...

Аз помня всяко чувствено дихание.
Телата ни в оргазмена завършеност.
Целувките избухнали в признание,
на всяка част по тялото в довършеност!

Замряхме във прегръдката последна...
Сърцата ни ведно се бяха сраснали...
Аз бавно във очите те погледнах
и сетне бавно се отпуснах сладостно...

Марин Ташков - Кремена Стоева

Последна зима

Небето днес е тежко и оловно
и слънцето дори е отпътувало...
А вятърът единствено гальовно
нашепва ми за времето бленувано.

По тъжните оголени върхари
и скелетите черни на дърветата,
подобно на проклятия прастари
се носят сцените на битието ни....

По жиците, унилите врабчета
премръзнало отронват празни думи...
А ние, сякаш в песен неподета
посяхме празнотата помежду ни...

четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Обичах те

Обичах те наравно с тишината
и жалостните писъци на чайките,
с дълбоките прегръдки на водата,
с утробите обичащи на майките...

Обичах те с онази дивна ярост,
вълните що върху скалите хвърлят.
И с нежност и нега. Във мене звяра
корички чакаше да му подхвърлят..

Обичах те и още те обичам...
И нежели пред себе си погледна
аз само твойта сянка виждам...
Оставаш ти и първа и последна...

Стопли ме

Жаравата на обичта изтлява...
Студено е... Ела ме прегърни...
Дори луната вече не изгрява...
Обичам те! При мене остани....

Пробуждане

Подобно на изплуващ от упойка
контурите ти някак си долавям....
А може би греховната припойка
на спомените със душа улавям.....

Годините изминали къде са?
Защо ли нищо няма в паметта ми?
Ти ураганно някак ги отнесе
онези спомени за обичта ни....

сряда, 28 ноември 2007 г.

Ваятелят

С най-фината четка плътта ти рисувам.
Извайвам ти формите съвсем по давидовски...
Аз вая, изписвам и с тебе флиртувам....
и в тебе се втурвам почти сатанински!!!

Слепецът

Аз слепешката търсех те в мъглите..
От векове навярно сам - самин се скитам...
Отдавна спрях да отброявам дните
И на живота книгата да препрочитам...

Аз погледа ти търсех сред звездите
И образът ти виждах в земните кристали...
С прохладата на извори непити
се носех на крилете на безброй мистрали....

Аз слепешката търся те във мрака...
Несретник клет, тъй сам навеки се обричам...
Надеждата единствена те чака,
За да ти каже колко много те обичам...

Ре-метаморфоза

Окъпана в сълзи е пеперудата,
защото се превърна пак в гъсеница.
Тя, милата повярва във заблудата
на феята. Онази бе изменница.....

вторник, 27 ноември 2007 г.

Мигновение

Дори, когато само в кратък миг,
се върне плахо, нежно обичта,
душите ни надават страстен вик
и бурно сливат нашите сърца...

Последно сбогом

Е, казах “край”! Нали това желаеш.
Пак аз го казах май наместо теб.
Ненужно е въобще да се терзаеш.
Главата горе! Весело напред!

Сега е лесно. Можеш да възкръснеш.
Със мене ти комай попадна в ад.
Е, да. Ще спреш поне да ме разкъсваш
и просто ще намериш някой млад.

Отивай си. Недей да се обръщаш.
Ти тъй и тъй сърцето ми разби
и другиго сега със жар прегръщаш.
Не се обръщай. Просто забрави....

Последна изповед

Когато за последен път се изповядвам,
Момент преди настъпването на Мига,
Не зная Бога ли аз просто ще зарадвам,
Или за мен ще тъне в скръб Света!

неделя, 25 ноември 2007 г.

Хищница

Снегът под прозореца вече се трупа...
Измрзънал треперя навън изоставен...
До мене се валят вече няколко трупа,
а хищникът в тебе все още е гладен....

*****

- Обичам те! – ти казах аз.
- Да, зная! – ти отвърна...
- И ще се върнеш ли у нас?
- Да –каза- ще се върна!

- Ще ме прегърнеш ли в захлас?
- О, да! Ще те прегърна!
- И твой ще бъда само аз?
- При друг не ще се върна!

- Защо си тръгваш в този час?
Защо си толкоз скръбна?
- Прости ми, мили! Просто аз
душата си обърнах....

събота, 24 ноември 2007 г.

След полунощ

Часът при теб е два,
А тук е още вечер...
Открадната в нощта
От мене си далече...

Измисляш правила,
Но аз посвикнах вече
И твоята игра
В пороя ме повлече...

Очаквам те сега,
Тъй както ми се врече
В нощта да си до мен
И нивга по-далече!

Сън в златно

Нежна и прелестна фея
Сънища златни сънува –
Някой танцува със нея,
Някой със нея флиртува...

Някой насън я прегръща,
Някой със страст я целува,
Тя със ръце го обгръща
Тя от света го ревнува...

Гледа я в унес захласнат,
Тя във очите му плува,
Стиска ръцете й страстно,
В нея сърцето лудува....

Вече събуждай се скъпа.
Стига насън ти палува.
Утрото в слънце те къпе –
Твоят любим те целува!

петък, 23 ноември 2007 г.

Тихо

Тихо заспивай, обич най-сбъдната!
Тихо заспивай и дълго сънувай...
Тихо събуждай се, страстно усмихната,
Тихо замислена мене бленувай....

Очаквам те

Не те ревнувам, но болезнено ми липсваш,
Тъй както слънцето цветята нощем дирят...
Безчетни огнени слова в сърцето ми изписа...
Изгарят ме, треперя и дъхът ми спира...

Не те ревнувам, но безумно те желая,
Подобно облак насред жареща пустиня...
Тъй както ангел, предвещаващ края...
Очите ти живота ми обагрят в синьо...

Не те ревнувам, а безкрайно те обичам,
А дните ми от тебе само са пропити...
Аз името ти със любов дори наум изричам...
И с трепет чакам те да се завърнеш ти...

четвъртък, 22 ноември 2007 г.

Целувка за събуждане

Ти преди малко кротко си заспала,
а вече искам утрото чрез теб да ме погали...
Да ме събудиш със целувка на кафе-марсала..
Нима е много мила? Не, едва ли....

Дар

Сърцето ми - слепец безпомощен се лута
и търси те из кътчетата тайни на душата,
а ти намерила най-малката пролука
във дар си ми донесла Светлината.....

сряда, 21 ноември 2007 г.

Без теб, любима

Ти вятър си потаен, нощен, нежен,
а аз дърво, с листа жадуващи да ги погалиш.
Над мен е Месецът нащърбен, тъжен
свидетел ням. Звездите чакат да поставиш
началото на следващия ден...
любима...

Жадувах аз за погледа ти теменужен,
а ти дойде в плътта ми отпечатък да оставиш.
Ако изчезне ще се чувствам аз ненужен...
Не можеш ти дори да си представиш...
без теб за мене няма ден...
любима...

Молитва

Печално тиха е смълчаната ми стряха
и звуците в дома ми изчезнали са сякаш...
Единствено в ушите бунтува се страхът,
че ще си тръгнеш тайно и без да ме дочакаш...

Аз дълго, унизен, на колене се молих
Отровният си шип от мене да извадиш...
Не случи се, уви! И всичко, дето сторих
Дори не зърна ти. Но можеш ли забрави

онази песен тиха, душите ни запели,
сред нощните копнежи люляли сетивата?
Телата страстно-морни във паяжина оплели
проблясващият меко зародиш на зората.....

вторник, 20 ноември 2007 г.

Осъзнаване

Когато обичта си ти към мен признаеш,
потърсиш ме и не откриеш спомен,или мисъл,
тогава простичко ще осъзнаеш,
че не от теб, а от света съм си отишъл....

Онази нощ

Ти помниш ли онази зимна нощ,
Когато топлият ти дъх ми галеше лицето
И сгушена във мен като гаврош,
Разхождахме се двама бавно край морето...

А помниш ли, как спряхме се внезапно
И колко нежно ти ми се усмихна?
А после колко сладко - неочаквано
Ти устните си в моите притисна....

Теменужени очи

Във твойте теменужени очи
Незнайно как, аз всеки ден пропадам...
Дори, когато си наблизо ти
Аз всеки нежен поглед твой изстрадвам...

През твойте теменужени очи
Единствено ми обичта говори...
Сияйни, като слънчеви лъчи,
Сърцето ми способни да отворят...

Без твойте теменужени очи
Оставам сам в тъга и разкаяние...
Ела при мен и нежно ме гушни...
Спести на двама ни това страдание...

*****

Лисицата обърна се и тръгна...
Назад дори тя поглед не отправи.
И даже и окото й не трепна,
Когато своя Малък принц остави...

понеделник, 19 ноември 2007 г.

На сбогом

Защо за сбогом ти “обичам те” ми каза?
Нима с “обичам те” със мене се разделяш?
Не е ли по-добре на сбогом със омраза
животът свой със мен да не споделяш....

Празно

Онзи
син пуловер
плаче...
захвърлен
там,
където го
остави....
За тялото
във него
аз
откачам...
усещам
аромата
на цигара....

Забрави ме

Недей си спомня първата ни среща
със сенките притулени във мрака...
И забрави ръката ми гореща,
която твоята ръка все още чака...

Недей си спомня за онази нощ,
За мъничко пресекнала дъха ни...
Останахме без сили и без мощ,
Тогава ти душата окова ми....

Недей за мен си спомня, забрави...
Нерационално е със мене да останеш...
Но обичта в сърцето ми скърби
И моли се, дано не ме забравиш....

Последно

Приседнал между релсите студени
очаквам влакът ти през мене да премине...
и нищичко да няма веч от мене,
тъй както обичта ти си замина...

Разкъсан и разхвърлян на парчета,
покой духът ми няма нивга да открие...
Романът ни непочнат, непрочетен
дано във нечие сърце се скрие....

неделя, 18 ноември 2007 г.

Събуждане

Сърцето си заключих в малка нежна роза,
поръсена със свежи капки бисерни...
А всеки бисер спомен е...
За двама ни, за теб за мен...
За нощите със теб, орисани
в олтар свещен да сторят топлото ни ложе....

Добрутро, моя обич....
Поднасям ти сърцето си....

събота, 17 ноември 2007 г.

Опитомена

Защо ли тъжна е сега лисицата,
Застинала сред нощната пустиня хладна,
А погледът разплакан вятърът разпитва
Да й разкаже скритата си тайна...

Защо ли тя се взира към вселената?
Натам, където петънце проблясва.
Където Принцът се отправи за последно,
За да изпълни своята обязаност...

Защо ли тъжна е сега лисицата,
Дали и тя ще да се слее със змията?
Дали ще стигне синята Вечерница,
Та да прегърне Принца в свободата...

Стига ми

Кажи ми, искаш ли да ме почувстваш,
когато пулсът ми и твоят пулс във теб се сливат
и с жадните си клетки да поемеш
изсипващата се от мен във тебе сила...

Кажи ми, искаш ли в очите теменужени
подобно птица със криле разтворени
да се зарея аз и времето да е ненужно...
И да целуна устните притворени

в захлас. И да остана в твоя плен сега, завинаги
притиснал се към тялото ти топло и настръхнало...
да няма днес, да няма бъдеще, да няма минало,
да чувствам пулсът си със твоя слят, на мене стига ми...

петък, 16 ноември 2007 г.

Върни се

Не знаеш, колко тихо е сега у нас...
а само преди ден смехът ти
и сребърният звън на мекия ти глас
докосваха ме сякаш с пръсти...

Не знаех, колко пусто е у мен
и как кънти у мене тишината...
Оставах омагьосан и във плен
от твоя нежен ромон на словата...

А знаем ли, дали отново някой ден
ще се събудим на кълбо оплетени…
Дали очите ти ще пият мен
и ще пулсират пръстите ни сплетени...

четвъртък, 15 ноември 2007 г.

Очакване

Кога дойде, а колко бързо си отиде....
Сърцето ми във синевата топла на очите ти потъна...
А аз стоя и кротко чакам да те видя,
На рамото ми да заплачеш, когато нежно те прегърна...

По устните си чувствам още твоето червило
И капките солени на сълзите ти по мойте длани....
А мигличка една във ризата ми плахо се е скрила,
За да напомня, че реалност още е съня ни....

Кога дойде, а колко много време мина...
И сякаш цял един живот били сме неразделни...
А всеки следващ миг подобно на година
тежи. Обетът е горчив, дано останем верни....

вторник, 13 ноември 2007 г.

Среща

Дали ме срещна ти, или пък аз те срещнах
и кой във нас запали искрата на страстта?
А може би дойде в мига, когато те погледнах,
или пък съм те носил във моята душа?

Дали дойде за дар – душата ми да стоплиш?
А може би дойдох за да те укротя?
Очаквах те в съня към мене да пристъпиш,
сега до мен вървиш по бялата земя....

Не искам да си тръгваш, не искам да те губя!
Не мога да приема, че утре ще съм сам!
Не искам да живеем сред мъка и заблуди,
А нежно да те любя, да бъдеш моя храм!

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Зима

Сред снежната унилост на безветрието,
с протегнати като на хищник нокти-клони
изсъхнало дърво на целомъдрието
на обичта ни славея прогони....

Посвещение

Усмивката ти -
като прашен лунен лъч
във храма мой
на тишина обречен...
Копнежът вечен –
вълчи вой
сред шум и врява и след глъч
нашепва, че си моя ти...

Студена лунна светлина.
Звезди във облаци завити...
И малка капка топлина
по устните ти бляска скрито...

неделя, 11 ноември 2007 г.

Присъда

Убихте присмехулника...
Осъдихте Света
на смърт.....
чрез тишина....

петък, 9 ноември 2007 г.

Пощади ме

Убий ме, моля те!
Не ме измъчвай повече...
Душата ми
подобно гълъб
със крило прекършено
в праха се валя...
И стъпките ти
като стари спомени
в паноптикум
несвестен,
в лудешки бяг
безумно обикалят...

Убий ме, моля те!
Аз не издържам вече
на самотата
и на болките разкъсващи...
и на терзания раздиращи
от любовта,
обет един недоизречен...
Убий ме, моля те!
Убий ме....

четвъртък, 8 ноември 2007 г.

19

Деветнадесет пищни сирени
В деветнадесет стари пристанища
Деветнадесет дни ме омайваха
Да откраднат душата ми страдаща...

Деветнадесет нимфи в нозете ми
Деветнайсет венеца оставиха
Деветнайсет девичи обета
Те за моята обич предлагаха...

Деветнадесет сълзи проронени
В деветнадесет гроба раззинати
С деветнадесет скътани спомени
Твой оставам, любима. Завинаги...

Ти пак си я видял

Разказа ми, че пак си я видял...
И тя, отново приказно красива
за теб изглеждала. Не би повярвал
и за миг, че е без теб щастлива...

От влага тънка погледът ти замъглил се....
Останал си изправен, горд и сякаш от гранит,
ала сърцето ти предателски разбило се.
Не си помръднал, все едно в земята си забит...

А тя обърнала се е да те погледне...
И сякаш вряща лава станът твой изпепелила...
Душата озарила се – не ще е за последно!
Да скоро, много скоро ще се върне твойта мила!

В деня на твоето рождение

Денят на твоето рождение
изпълва ме със болка режеща
за чезнещите мигновения.
И нигде не намирам аз убежище...

В деня на твоето рождение
душата си зад сто врати заключвам,
останал сам и в тягостно униние,
в очакване на чудо да се случи...

Във този свиден ден на твоето рождение,
затворен в саркофага на молитвите,
наум изричам и крещя едно желание –
да дойдеш и да ме спасиш от мъртвите...

Защото просто те обичам

Защото те обичам
прощавам ти
за всичките безсънни нощи..

Защото те обичам,
аз всичките обиди на земята
ще преглътна...

И цяла вечност да те няма
със трепет ще те чакам,
защото много, много те обичам....

Защо, приятелю

Защо така посърнал и отчаян си приятелю
и горест и печал в очите се четат?
Дали защото мислите – безмилостни ваятели,
на спомена за нея дават кръв и плът?

Защо ли призоваваш ти смъртта приятелю,
а сълзите напират и не щат да устоят?
Дали защото викаш я ти твърде настоятелно,
или защото Тя не следва твоя път?

Недей! Поспри за миг! Послушай ме приятелю!
Очите й прекрасни ще те успокоят!
Нали не си забравил ръцете обаятелни,
усмивката й нежна и топлия й скут!

Последните сълзи

Последните сълзи на сцената
са огнения ми катарзис,
изместил надалече времето
на тъй бленуван, чист оазис...

Последните сълзи на сцената
с праха, полепнал по декорите
във амалгама непреходна те
спояват самота с умората...

Последните сълзи проронени
в живота ми, за теб останаха...
а чувствата от завистта прогонени
сред спомени среднощни страдаха...

На летиси

Как искам да изплача
мъката си аз приятелко
на рамото ти женско!

Макар и непозната
топло, състрадателно
да ме прегърнеш нежно...

Духът си аз да укротя.
С усмивка примирителна
аз мъката да спотая

и обичта стремителна
в сълзите си да осветя.
Бъди ми ти хранителница....

свята, чиста...

Ако не се завърнеш

Ако не се завърнеш
Светът ще спусне черното си було
и изгревът ще се превърне в тъжен спомен...
Студени тежки ледове ще се натрупват в мен,
към мен насочено ще бъде черно дуло,
ако не се завърнеш....