Прозрение

По Коледа не стават чудеса..
Единствено надеждите погиват.
От ярост се раздираш и в беса
нахалост даже клетвите отиват!

За кой ли път животът разруши
копнежите! Мечтите ти изтляха!
И даже Бог не би те утешил,
щом бурите душата ти отвяха!

За всички онези,
които през тихата нощ
ще гледат невиждащо
някой албум,
ще кътат със длани
късметче по-черно от грош,
ще кимат разбиращо
кротко, без шум,

а сетне ще бръснат две мъртви мухи
от спомен и сълзи ще блеснат във погледа...
за тях оставете три дребни трохи
от свойто сърце и за тяхната Коледа...

Оковите на обичта

Веригите са дар от свободата
и служат да задържаме любимите.
Опитвайки да им пленим душата
сами се давим в преспите на зимите.

Премръзнали там някъде се лутаме,
а други все виним за неудачите,
все гледаме греха си да пробутаме
и някой друг да ни реши задачите.

Как безутешно в нощите кълнеме,
прегърнали оковите ръждясали
на обичта прокълнатото семе,
на щастието снимките прашасали...

Нова година

Циферблат без стрелки,
чаша хладно кафе,
сняг, оцапан от стъпки
и любов без лице,
капка тъжна надежда
и албум-листопад,
стар пуловер от прежда,
девет залчета глад...

грохот, звън на камбани,
огън в зимно небе,
две завивки постлани,
костеливи ръце,
чаша вкиснало вино,
зелев сок във зори,
две очи в бледосиньо
и без вяра дори....

Старият будилник

Будилникът стар
прашасал и тъжен
се взира студено
във мойте очи,
прихърква и трака,
стрелките му скърцат,
но пак отброява
и нощи и дни.
Дали е намразил
безстрастното време,
или е обиден,
съвсем не личи,
но бавно поглъща
раздели, заблуди,
приятели верни
и черни души...
Отпаднал, съсухрен,
нелицеприятен,
безкрайно далечен,
по-странен от сън,
будилникът стар
за мен ще заплаче,
а после смъртта
ще приветства със звън...

******

Не се лъжете, обичта убива!
Убива те с отминалото щастие.
Подмамва те с копнежи и се скрива
и отстрани поглежда с безучастие...

В съня ти сетне често наминава
да ти припомня мигове на радост
и с хиляди неща те занимава
за да изпие алчно твойта слабост...

Скорипон

На рамото си нося скорпион,
а жилото й към сърцето гледа
и чака подходящия сезон
да възвести последната победа,
да го прониже с цялата си жар,
с отровата си дива да омае,
да го плени с жестокия си чар
и да го люби както тя си знае...

Когато то престане да тупти
и свие се стопено и безкръвно,
с отровата си пак да го дари,
догдето запрепуска с обич пълно....