четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Песента на жерава

Кажи ми
искаш ли да отлетим?
Ей там – на юг,
където птиците отиват
преди да свият новите гнезда,
където залезът и изгревът се сливат
във лента от кристал и злато...
на юг да отлетим,
където мирисът на прах се смесва
с ухание на девствена гора
и клоните й слънцето закриват,
но не е мрак....
на юг...
във топлите води на тропика
да потопим телата си изнурени
от дългия ни полет в облака...
Ще те нахраня с дъхава амброзия,
та да премахна сенките от теб
и само бръчиците от смеха
на твоя лик любим да бъдат знак
за туй, че твоите крила
обгръщат нощем моите
под лепкавия хлад на месеца,
затуй, че всяка твоя песен
разцепва утрото със звън
и ме преражда там, на юг,
преди в обратен дълъг полет
към северния хлад на зимата
да литна покрусен,
та да изкърпя старото гнездо
в очакване на теб,
любима...
мой жерав чист и бял...

сряда, 26 ноември 2008 г.

Някой ден

И аз ще си отида някой ден...
със тежка стъпка ще прекрача прага
и просто лампата ще изгася...
светът ще продължи напред, без мен
сърцето ми ще спре, не ще се стяга
и ще се слея с нощната роса...

Когато си отида някой ден
камбаните безмълвно ще пригласят
на непролятите от теб сълзи...
ще се редуват бавно ден след ден
мечтите ти по мен ще те унасят
сърцето ти по мене ще скърби...

Когато се запътиш ти към мен
среброто във косите ще проблясва
над топлите кошутови очи...
ще те огрява изгревът студен
а обичта в сърцето ще нараства
раздялата додето заличи....

вторник, 11 ноември 2008 г.

Жалба по пръч

Кози със скършени рога
и вимета протрити
живеят в черна тегоба
със пръча даровити,

че той залюби се с една
със лъскави копита
и нищо, че е тя овца
умът натам му скита.

Забрави своята рода –
забрави за козите
и кьоска своите рога
във битка със овните!

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Сълзи

Сълзи, потъващи във нищо...
Безкрайна, призрачна минута,
проядена от време хищно
и песента от теб нечута

във тази нощ при мен се сгушват,
за да избягат от мъглите
и в сънищата се промушват,
захранвайки с живот мечтите.

Сълзи, превръщащи се в бисери,
в роса по нежни бели рози,
възнасят две сърца орисани
в пречистени с любов чертози!

събота, 8 ноември 2008 г.

Здравей, любов единствена

Здравей, любов единствена! Недей ме подминава!
Аз виждам те забързана умислено да крачиш!
Поспри до мене скъпа, че времето минава
и неусетно дните си нехайно ще изхарчиш!

Не говори, любов! Повярвай, не е нужно!
Стотици пъти във ума си думите нареждах!
Наум крещях, раздирах се и беше много тъжно
в албумите прашасали мечтите да подреждам!

Сбогувай се, любов! Със мене се сбогувай,
че следващата крачка от мене ще те скрие...
Тръгни глава изправила, на нищо не робувай,
а аз на обичта ни горчилката ще пия...