.jpg)
Защо ли продължавам все да те сънувам?
Пак идваш във съня със теб да разговарям..
Нали уж друга някаква сега бленувам,
а само стари думи и мечти повтарям...
Наяве съм със тях, а нощем - все при тебе...
До тях заспивам вечер, ала се будя сам..
До болка тях аз любя, на теб оставам верен,
покорен се завръщам при теб, като във храм...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
i makar da kazvat,4e nikomu ne e daden krast po-tejak ot toz,koito moje da nosi,se 4udq dali da ne zapo4na da se molq da se varne priteb,no pone promenena,makar 4e az li4no ne vqrvam v podobni promqni....no,ako 6te moje6 da si zatvori6 o4ite,ima li zna4enie kakva to4no e?za teb 6te si e vsi4ko...
Сънуваш ме?
Сънуваш...
Не си ли тръгнал още?
Не си...
Тежат безлунни,
студени,
празни нощи
и утрини безлични,
събуждане за сам...
Все тъй ли ме обичаш?
Ще тръгнеш,
вече знам.
Светъл ден утре!
Ружена
Сънувам те и плача...
безгласно, безутешно
и сякаш сто палача
посочвайки ме грешник
присъда изпълняват...
Събуждам се и мрачно
тежи около мене...
безумно и двуячно
като на старо стреме
се яхат мойте мисли...
Да те зова не спирам...
умирам и възкръсвам...
гърдите си раздирам
живот във тебе впръсквам
и в сладост аз умирам...
Публикуване на коментар