четвъртък, 24 януари 2008 г.

Аз няма да те съдя

Аз няма да те питам колко нощи
във чуждите постели си замръквала,
а ти недей да питаш колко прошки
съм дал, когато ти си бъркала...

Не искам и да зная колко клетви
за вярност и за обич ти си давала,
а ти недей погубва неусетно
и малкото надеждица останала...

Не искам, а и няма да те съдя
за времето от двама ни пропуснато,
а просто искам само с теб да бъда
и нивга вече да не ми е пусто...

4 коментара:

Анонимен каза...

И нощите,и чуждите постели,
и клетвите за вярност,разпилени...
Било е.Някога.Сега е Времето
за двама ни отново отредено.

Във дланите надеждица съм скътала,
сърцето завет ще и стори в тъмнината.
Обичай ме,от обичта ти съмва
и просветлява тихо във душата...

Р.

Марин каза...

Разплака ме......

Анонимен каза...

Ех,приятелю,сърцето ти е все още при нея...Тя какво ли ще прави с него?Все си мисля,че щом си я избрал,не би могла да му стори лошо...
Ружена

Марин каза...

Истина е...Там е. Но не зная какво ще стане... Много е малка! Хем искам да се отърва, хем не мога...
Изгорях 15 меесеца! Ни жив съм, ни мъртъв!