събота, 28 юни 2008 г.

Видовден

На Видовден земята се разпуква
и с бяс изригват пошлостите струпани.
Потокът от лъжи безкраен руква,
стоим и ни облива в язви, струпеи,
а някой фанатично пророкува –
ще бъдем предобри и неподкупни...

На Видовден небето се затваря,
за да не оскверним с лъжи звездите
и тази нощ невидим е Коларя
и Сириус, Пегас... остават скрити
във сетното прибежище – олтара,
сред черно злато там – във висините...

На Видовден душата ми е пропаст
и страх ме е във нея да надзърна даже,
че може да се срещна с мойта участ,
а тя да бъде участ на човек прокажен,
загубил вяра, дом, деца и чест,
ала запазил спомена за твоя образ нежен...

Утринно

Изчете ли стиха на мойте нощи страстни,
заплетените бели цветове сред тръните на роза
откри ли, докато безспир се странстваше,
или оставаш пак в застинала и малко тъжна поза

да съзерцаваш морния поток от мисли,
придвижващ се подобно плах и малък охлюв по паважа...
дано цветът на твойта обич се разлисти,
а аз на обичта ти нивга нищо няма да откажа...

петък, 27 юни 2008 г.

Мастилено

Дантели от мастилени петна,
извезани изящно, филигранно
подобно на прелял поток в река
подхвърлят ме из битието странно.

Редуват се със пуста белота
и не оставят нищо постоянно -
дантели от мастилени петна
живота ми орисват тихо, тайно...