сряда, 20 февруари 2008 г.

*****

Защо не й разкажеш ти приятелко?
Навярно най-добре ще да го сториш,
че много време изхаби, мечтателко
сърцето ми към тебе да отвориш...

Нали ще й разкажеш, колко вечери
до теб заспивайки, за нея страдах
и как преглъщах залъците спечени,
на обичта, погубена и млада...

Вземи й разкажи за мойте сълзи,
които ти избърсваше, когато плачех
и моля те, приятелко, побързай,
разкрий й колко тя за мене значи...

Беседката

Беседката,
в която с теб се любихме
прегърна розовият храст
разбиращо-гальовно...
Сама е тя,
подобно изоставен кораб
във бала бурен на нощта.
И търси пристан,
тъй както тебе търся
в калейдоскопа пъстър
на спомените си...
Тя плаче
със сълзици от смола
по бузите от абанос
потекли плахо...
И в края на нощта,
сред мирис на жасмин
и раждащи се слънчеви лъчи
ни чака
влюбено притихнала,
беседката....
в която с теб се любихме
последно....

Кажи ми

Кажи ми, моля те, че ме обичаш.
А, ако трябва и за миг ме излъжи...
Не знаеш, как болезнено ми липсваш
и нищо не е вече, както бе преди...

Душата ми – прекъсната молитва,
към тебе с ненаситна жадност се стреми
и спира се при всеки странник да попита
къде си, изплаквайки, за теб, че я боли...


Кажи ми, моля те, че ме обичаш.
дори да не е вярно, моля те, кажи!
И излъжи ме, че във мен се вричаш,
макар да е лъжа, по-малко ще боли...

вторник, 19 февруари 2008 г.

Пълнолуние

Сред ясната нощ луната е бременна,
налята с очакване - дошло й е времето,
Макар да е бременна често и временно,
набързо по пътя изхвърля си бремето...

Защо ли се крие сред тази загадъчност
и кой заплоди я в безсрамие нощно?
Нали се кълнеше да бъде порядъчна,
а гледа ме днес прекалено порочно....

Сега ще роди, а после засрамено
снагата си кръгла на сърп ще превърне.
За седмица - две ще се скрие безпаметна
и пак наедряла при мен ще се върне.....

понеделник, 18 февруари 2008 г.

Когато те сънувам

Не искам да заспивам, защото все се връщаш
и знаеш ли, ужасно е, когато те сънувам....
И не за друго. Просто нещата са си същите -
говорим и прегръщам те, а после те целувам...

Не искам да заспивам, защото щом се съмне
разбирам, че те няма и много ми е тежко...
В гърдите имам камък, сърцето ще се пръсне...
Измъчвам се и страдам, боли ме нечовешки....

Но ето, пак заспивам. Зефирът ли повява?.
Изгрява в миг луната, започвам да бленувам...
А мъката изчезва и болка не остава
и знаеш ли, прекрасно е, когато те сънувам....

неделя, 17 февруари 2008 г.

Ангел

Не бях аз добър за другите,
но казваше ти, че съм ангел.
При все, че безкрай ме хулиха,
със радост превърнах се в паднал

и долу, в калта под нозете ти
очаквах поне да ме видиш....
Не би! Ти потъпка крилете ми
и каза ми, че ще си идеш....

петък, 15 февруари 2008 г.

Днес

Днес ми е ден за почивка
за размисъл и нищоправство.
Аз имам тази привичка
със себе си да самоуправствам...

Днес ми е ден за пресяване
на чуждото безразличие,
или пък ден за посяване
на съвсем ново различие...

Днес, във деня на немарата
старите корени късам...
Плахо възвръщам си вярата
и после бързо възкръсвам!

четвъртък, 14 февруари 2008 г.

На празника

С латексови сърца и много захар лепнеща,
със плюшени играчки и страшен кич в червено,
опитваме да скрием любовта си липсваща,
отпиваме шампанското и смееме се нервно...

вторник, 12 февруари 2008 г.

***

Не ме заменяй с някого любима.
Излишно със съдбата ти хитруваш,
че време за замяна все ще има,
докато себе си от мен ревнуваш...

неделя, 10 февруари 2008 г.

Ще мине

Недей се впряга... стана ми обидно
и малко мъчно, но ще се оправя...
И друг път беше тъй, ала премина.
Какво ли друго мога да направя...

Да, от лъжата заболя ме доста...
Повярвах ти съвсем по детски явно.
Била е истината твърде проста,
ала прободе като с нож, коварно...

Недей се впряга.. утре ще ми мине,
а болката ще бъде моя само...
И щом денят горчив във нощ премине
отново ще заспиш на мойто рамо...

Срамно

Срамно било
обичан да бъда от теб,
а още по-срамно –
някой да знае...
за нас...
много срамно...
било...
А аз те обичам...
безсрамно
безкористно
истински
страстно
и нежно,
но теб те е
срам...
от кого ли.....

събота, 9 февруари 2008 г.

Нашата приказка

Сгуши се в мен да ти разкажа приказката стара
и после кротичко, в тих унес очи да си притвориш...
На рамото ми ти глава отпускай във отмала,,
докато чудиш се, какво със обичта да сториш...

Без тебе в моя мъжки свят ще е безкрайно пусто
и няма и за миг дори усмивката ми да възкръсне...
Ще бъде приказка за лед и тежко болни чувства,
докато в някой сетен миг сърцето ми се пръсне....

Лицето си към мен вдигни и нежно целуни ме....
Не мога вече да разказвам, че дъх не ми остана...
Ти в моя празен мъжки свят със обич посрещни ме
и нека да се слеем с теб във нашата Нирвана....

петък, 8 февруари 2008 г.

Проклятие

Луната спи притулена във наметало снежно,
а старите дървета пак сенките си дирят..
Погалени от вятъра тук-там отронват нежно
сълзица-две капчуците и серенади свирят...

Ръцете ми премръзнали към тебе се протягат
и тъкмо да те хвана, неземна ти изчезваш...
Но не излизат воплите, гърдите ми се стягат
и името ми във нощта със устни ти извезваш....

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Дар

Ела със мене волно да летиш въз Бога!
Най-ярките звезди в нозете ти положил бих!
И други дар освен сърцето си не мога
да ти даря... сърцето си и този кратък стих...

сряда, 6 февруари 2008 г.

Само за теб

Объркано се лутам в лабиринт от мисли недовършени...
бълнувам ли, или те виждам тук до мене в мрака...
измамно е – прегръщам бляновете си прекършени..
човешка суета! Там някой друг сега те чака,
а ти до мен лежиш в прегръдките ми смръщени,
макар да чуваш с ужас див часовникът да трака...

Търпиш онази пустота във гърлото заседнала...
единствено надеждата за малко щастие
Болезнено и страстно вярата пристегнала
успява съзаклятно, тихо, в съучастие
безумната ти мъка кротко в мене легнала
единствена сега за мен да е причастие...

вторник, 5 февруари 2008 г.

Да избереш обич

Ела за час поне... Леглото ми те чака,
тъй както аз те чаках цели четири дни...
За нас гори все още камината във мрака
и има пухкав сняг във твоите коси...

За час поне ела. На тялото ти жадно
с целувки и със страст да се отдам докрай...
Да слеем две снаги и да се любим гладно,
додето се заситим и тъй да е безкрай...

Дори за час да дойдеш, за мене ще е вечност...
Когато после тръгнеш, задълго ще заспя,
докато пак се върнеш... и тъй до безконечност...
живота ще редувам с прегръдки на смъртта...

понеделник, 4 февруари 2008 г.

Мигът преди...

От устните ти сочни кървавочервени,
преди със дъх да ги опаря като с пламък,
ще отпия. И сякаш извор леденостуден
охлажда душата ми – горещ пустинен камък,
отколе зажъднял за вятър бял и леден...
За теб....

неделя, 3 февруари 2008 г.

До следващия влак

Къде си? В очакването тръпнещо се вглеждах
и вслушвах се с тревога в гласа си вътрешен,
дали не те пропуснах... И сто пъти оглеждах
перона празен. И само вестник сутрешен

и неизчетен се носеше от вятъра. Уви!
Днес тук те няма и с него някъде си пак,
макар и мен в душата си да носиш.. Не би...
И утре пак съм тук да чакам следващ влак...

петък, 1 февруари 2008 г.

В очакване на целувка

Събуди ли се? Аз ли те целунах?
О мила, не! За миг така ти се е сторило....
До тебе бях и просто побленувах,
преди очите си със смях да се отворила...

Не си ли спомняш снощи как попадна тук?
Шампанското се лееше май твърде щедро...
Е да, на партито дойде със някой друг,
а после тръгна с мен, усмихвайки се ведро...

Въобще не бързам... Просто тука остани...
Леглото ми за тебе правено е сякаш...
До теб ще се събуждам още много дни,
насън, докато моята целувка чакаш!