четвъртък, 22 януари 2009 г.

Роза

Една жена е роза
и ако искаш дълго
да вдишваш аромата й
поливай я със обич...

"Обичам те!"

Колко е странно! “Обичам те!”
някак дъха ни насича...
Нежно, прекрасно, лирично е...
Тихо сълзичка се стича.....

Толкова много “Обичам те”!
Защо ли все не ни стига?
Викаме, шепнем, изричаме
древна магия красива!

понеделник, 19 януари 2009 г.

Посветено

На мъртвото куче
все му е тая
къде е сега...
до кофата смет
като вещ непотребна
със поглед изцъклен
и тъп
излага на показ
своята мърша....
недей да го галиш...
ненужно е...
гали се жив
а мъртвия –
вълци го яли....
дори и да чувства
не може да иска
да вика
да шепне
да плаче...
очите са стъклени
нямат клепачи
и пусто е в тях....
заченато в грях
отива си скучно
без поп
без цветя
просто тъй...
като скитник...
и няма любов
и няма милувка
и дума добра...
за мъртвото куче
и смъртта не е лек...

петък, 16 януари 2009 г.

Талибанчето

Моето талибанче ме гледа усмихнато.
Малко е болничко, но днеска е мило.
Седи, кръстословица пише притихнало,
“шегички” подмята за било-небило...

Признание

Със него чувствам се така добре
и рамото му топло е опора.
В очите ми съзира все небе,
та някак си не мога аз да споря...

С дланта ми малка в топлата му длан
усмихната до него бодро крача.
Усеща ме дори и щом е сам
и с мойте сълзи често в мрака плаче...

А аз към теб протягам пак ръка,
но твоята отдавна май я няма...
И питам се със мъничко тъга,
кое любов е и кое измама....

четвъртък, 15 януари 2009 г.

Лутане

Какво да направя, че тъй те обичам...
да откъсна ръцете си, та въобще да не мога
да стигна ръката ти, додето изричам
наум и безспирно крещя името ти към Бога!

Какво да направя, че тъй си ми свидна...
със огнен ли нож очите си сам да затрия...
да потъна навеки в черната бездна,
та любовния дух у мене докрай да убия...

Какво да направя, че толкоз ми липсваш...
как искам до мен да се будиш ти хиляди нощи
и в мрака с дъха си безспир да изписваш
“обичам те, обич и още и още и още!”...

сряда, 14 януари 2009 г.

Безглаголно

Очакване
неонова реклама
студена улица
цигара
оглеждане
витринна панорама
душа улулица
поквара

Минута
трепет, недоверие
лукавство и парфюм
жена
кошута
нежност и безвремие
прекрасен нежен филм
съдба

Угарки
чашите без вино
дантелено бельо
диван
прозявки
погледи във синьо
разбутано легло
без блян

Лилаво

Събудих се окъпан във лилаво
и даже Мечо е сменил цвета,
докато спал съм...
Погледнах и на дясно и на ляво
и срещах само дъхави цветя
Отново сам съм,
но всичко е окъпано в лилаво....
Това ли е цвета на любовта?
Или било е сън....

вторник, 13 януари 2009 г.

Телефонът

Телефонът мълчи
тихо свил се е в ъгъла
май сърдит ми е нещо...
няма звън, не звучи
няма думи излъгани
няма фрази горещи....

Телефонът е ням
а дисплеят му тъмен
като мъртво око...
няма вечерен блян...
няма път чист и зимен...
няма даже “ако”....

Въпрос

Не зная със какво съм го заслужил...
Във изворите камъни ли хвърлях,
или на Бога във лицето плюх,
та обичта ми всеки път захвърлят
подобно на ръждясал ключ ненужен...

Или навярно малко все им давам,
когато пред олтара им поставям
премръзнало си от скръб сърце...
а колко мъничко от тях очаквам...
но все с премръзнала душа оставам...

понеделник, 12 януари 2009 г.

Зимно море

Морето е оловно-сиво
и чайките по пясъка се скитат,
като деца сами... унило
към слънцето зад облаците викат...

Настръхнали, със грачът дрезгав
те хулят ледената зима
и чакат своя топъл изгрев,
когато повече мечти ще има.....

Среща

Не искам да зная... не питам къде си...
умирам от страх да не би да ми кажеш....
Във себе си свит сред въпроси – надежди
очаквам слуха ми с “здравей” да погалиш....

Не чакам отдавна... недей се тревожи...
не.. нямаше нужда... не си ти виновна...
аз просто така... две – три стихчета сложих....
какво да направиш – игра е любовна...

Ах, цветето... да... почти щях да забравя...
разсеян съм нещо и странно се чувствам...
не тръгвай след миг....и недей ме оставя...
да знаеш до теб... само как се отпускам...

Желание

Със твоя пулс сърцето ми да бие,
дъхът ми да се смесва с твоя нощем,
очите ти във моите да скриеш,
в ръцете ми да тръпнеш още, още....

Усмивката на устните да грее,
очите ти да хвърлят сини искри,
ръката ми пак твоята да сгрее,
да няма вече тъжно-черни мисли....

неделя, 11 януари 2009 г.

Оборно еротично

Той се казваше Горчо Тоягата
и селски бик го играеше,
но му падна една Баба Яга, та
инструментът му не ебаваше....

Чрез мъничко порно и малко еротика
отново се върна във мача.
Сега гони даже и малките котета...
Ах, слава на Горчо Ебача!

Бурята

Момчето,
което се влюби във бурята
сега е на голия бряг
и трепетно чака
ръцете разперило
на бурята порива
кротко, безропотно
сред сол и сред пръски
от морските бисери
сред нощния призрачен здрак...

Момчето,
което обичаше бурята
дарило бе свойте очи
да може най-волно
щастливо понесена
сред снежни върхари
сред жарките пясъци
тя свойта стихия
от болки натрупани
в сълзите му да заличи....

Момчето,
което лежи бездиханно
с усмивка щастлива е май....
успя, или не,
или просто накрая
на бурята мъката
на бурята воплите
със сетна целувка
в последна прегръдка
отвори им звездния рай....

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Сълзите ми

Сълзите ми заляха тротоара -
превърнаха го в тинеста река
и носеше се болката ми стара
па калните бетонови ждрела...

Сълзите ми от студ се вкочаниха
и в твоите коси полепна сняг...
От студ и чувствата се промениха,
а после ти се промени със тях...