неделя, 30 декември 2007 г.

Ласка

Косите ти ухаят на жасмин.
Ръцете ти са кадифено меки.
Потъвам бавно в погледа ти син
и сгушвам се във тебе нежно, леко...

четвъртък, 27 декември 2007 г.

За теб, Българио

Здравей! Обичам те, Българио,
нашир и длъж, навръх и вниз,
макар и често поругавана
и обладана от Азис!

Здравей! Бленувам те, Родино!
Дори и Бойко да е цар
не може да затрий Пирина
и всеки друг природен дар!

Обичам те, земя свещена!
Дедите ми почиват в теб!
За теб те ляха кръв безценна
и тук израснах аз човек!

понеделник, 24 декември 2007 г.

Прошка

Добре ли си прекарваш ти празника, предателко?
Усмихната, щастлива, очакваща внимание...
Не вярвам да си спомняш, че аз съм жив, “приятелко”
и тебе още чакам, потънал във мълчание....

Не помня колко клетви изрече ти, предателко
и точно колко пъти простих великодушно...
Макар и да те бранех от всичко аз, “приятелко”
заби ми нож в гърба и скри се малодушно...

Днес Коледа е, казват. Прощава се, предателко..
Прощава се на всички, които си обичал...
Простих ти... Весели се и радвай се приятелко...
Аз дълго ще те чакам... във теб съм се заричал....

неделя, 23 декември 2007 г.

Приятели

Защо приятелите ми стоят смълчани?
В кръга застанали около мен сега
те някак боязливо, тъжни, изтерзани
заглеждат се във мен със чувство на вина...

Защо сега след толкоз време се събраха?
Защо ли всеки носи малка свещ в ръка?
Не ми говорят, а стоят под мойта стряха...
и всеки поглед крие мъничка сълза...

Защо гласът ми негде в гърлото се дави?
Край мен е всичко тихо, нищо не шуми...
Аз просто поздрава си искам да отправя -
приятели добри, добре сте ми дошли!

петък, 21 декември 2007 г.

Празник

Отново
празник...
за кой ли път
обаче
съм сам
и единак
без теб
и просто
ми се
плаче
сам...
за теб!

събота, 15 декември 2007 г.

На празника

И тази Коледа ще бъда сам..
Елхата, да я правя ли... не зная...
Какво от туй, че празник е голям...
Нали домът без теб е просто стая...

И тази Коледа ще мине в скръб...
Протяжно ще се влачат часовете...
А празникът, към мен обърнал гръб
На друг те е поднесъл, като цвете...

петък, 14 декември 2007 г.

Безсъница

Не мога да заспя.. Година вече
нощта аз мразя.. ненавиждам
всеки залез. Ти даже не изрече
последно “сбогом” и “обичам”...

Дори като заспя, в съня оставаш...
свянът ти крие безразличност...
усмихваш се.. и даже нежно галиш,
без фалш, обида, риторичност...

Остава да заспя...Не зная колко
спокойни мигове да чакам...
не зная даже колко тежки болки
с пресъхнали очи изплаках....

четвъртък, 13 декември 2007 г.

Перпетуум мобиле

Каква е тази мъка черна..
Като змия увива се
около мен...Жена неверна
във мисъл черна скрива се...
Безсмислен ден... Една латерна,
един момент изтрива се...
и се повтаря пак. Във черна
нощ. Мъртвецът жив опива се
от ласката ти лековерна...
И пак си ти... жена неверна..
Оставяш ме... отиваш си..

Вечният въпрос

Кому
си нужен,
питаш се
и смисълът
какъв е...
дошъл си
гол
и топъл
а
в голота
студена
тръгваш си...

сряда, 12 декември 2007 г.

Сръдня

Със теб отново разпърдяхме грънците
и фръцна се – обидена госпожица...
Прибра си куклите и после звънците,
езикът ти бе цепнат, сякаш с ножица...

вторник, 11 декември 2007 г.

Присъда

На Нова година
в нула часа,
стрелките
на нула
са тъжно
бесило...
закачват
съдби и
обесват мечти
и спомени връщат
за било – не било ....

понеделник, 10 декември 2007 г.

Коледно очакване

Изпънати, чаршафите червени
за теб потръпват в Коледно очакване...
Жадуват за косите разпилени
в злато. За страстите ти необяздени...

неделя, 9 декември 2007 г.

Черно

На гробището на изтребените чувства
е тихо.... Прикленалите сенки в черно
безмълвно вият и спомени разкъсват...
И ти си там и аз, но поотделно....

събота, 8 декември 2007 г.

След раздяла

Ще си заминеш..
Може би ще е студено...
Оловно-черните главни
в огнището
на край ще замиришат...
Болезнено и неопределено...
Като стърнище
есенно
душата ще пустее
и ще извика
тихо
в мрака
твойто име...
в последен
дъх,
жадувайки
за капка обич
и надежда.....

Онова момче

Ти помниш ли го онова момче,
което вярваше в мечтите бели?
И кой ли те излъга тебе , че
в небитието те са отлетели...

Ти помниш ли го онова момче,
което носеше за теб звездите?
Виж, времето като поток тече,
загасвайки в небето светлините...

Забрави ли го онова момче,
което се закле на теб във вярност?
Или подобно плюшено мече,
захвърли го с премерена коварност....

сряда, 5 декември 2007 г.

Оттровно причастие

Дойде през есента на мойто щастие
и тръгна си със зимата сурова.
Мигът блажен за мене бе причастие,
преди да вкуся твоята отрова...

Иди се

Иди. Разбрах го - всичко свърши се
и не настана чаканото ново чудо...
а поривът в синкоп прекърши се...
обезумялото сърце препуска лудо...

Иди. Разбрах го - всичко отлетя...
и не изгря наново ведрото ни утро..
дори не знаеш, как ме заболя...
и как разкъса се душата ми отвътре...

понеделник, 3 декември 2007 г.

Тогава

За тебе всеки мой акорд е песен
и всеки стих лирична е поема...
Не сподели живота ми нелесен -
животът ти протече в друго време...

За мене всеки поглед твой е радост
и всяка твоя дума е награда...
И от усмивката ти лъха младост..
А с любенето сторихме обряда...

За нас онази нощ бе миг преломен...
И всяка наша ласка бе прозорец,
отворил се за нечий бъдещ спомен,
на някой скитник клет и безпризорен...

*****

Аз толкоз дълго чаках, за да те открия...
През всичките страни световни минах..
Но нигде не намерих като твоята магия
и само тебе скъпа аз обикнах....

Не си отивай, обич моя

Не си отивай, обич, моля те!
Не си отивай в утрото мъгливо...
Нима напразно толкоз чаках те
през дните, оцветени в сиво...

Не си отивай, моя обич, спри се...
Не ме прегръщай нежно ти за сбогом..
Не си отивай, че сърцето къса се...
И не остава в него капка огън...

Недей

Ти неизлъганите остави на мира..
Не ги оплитай в тънките си мрежи.
От тебе суета и похот чер извира.
Недей разбива чуждите надежди...

Неопетнените недей в капан улавя...
Не ги превръщай във завоевания.
Надежда и за миг недей им ти оставя,
за да не тънат после във страдания...

Ти неизлъганите остави на мира..
Не ги изпепелявай посред нощем..
На чистите недей разбива ти всемира,
че аз по тебе много страдам още...

неделя, 2 декември 2007 г.

Ритуално

С неспирните ти хиляди претенции
да се наложиш като супер личност,
ти, скъпа мила моя не усети ли?
Обряза тънко мойта поетичност...

събота, 1 декември 2007 г.

Истина

Застанал между хиляди разпятия
във търсене на своето блуждая...
Светът обърка своите понятия,
къде начало е, къде е края....

Равносметка

Изнизаха се три по триста дълги улици...
И вечер ли по тях аз някога съм минал,
или прегръщах само тъжни скитници,
та като скитник и животът ме подмина...