четвъртък, 24 януари 2008 г.

Последно пробуждане

Сънувам те и плача...
безгласно, безутешно
и сякаш сто палача
посочвайки ме грешник
присъда изпълняват...

Събуждам се и мрачно
тежи около мене...
безумно и двуячно
като на старо стреме
се яхат мойте мисли...

Да те зова не спирам...
умирам и възкръсвам...
гърдите си раздирам
живот във тебе впръсквам
и в сладост аз умирам...

2 коментара:

Анонимен каза...

Дори светът край теб да се руши
при мен се връщай
от мен самата ти да ме спасиш...
и с мен възкръсвай...

Дано се случи за двама ви тази сладост.

Ружена

Марин каза...

Не го вярвам да е скоро, мила....
Кажи ми, защо продължавам да я обичам......