Последо пътуване

Тези, дето се влюбваха в мен
в други пак ще се влюбени.
Аз си тръгвам спокоен, студен,
сред цветя, унижен и сломен
и с надежди погубени.

Мечта

В съня ми все по-често се явяваш
и всеки следващ път си още по-красива...
Усмихваш се и страстно се протягаш,
а аз целувам те и дълго с теб се сливам....

Замълчи

Замълчи... Нека чуем тишината в тази нощ...
За раздяла ли е време, или изведнъж,
някой просто ни прокле със поглед зъл и лош
замълчи... и отдай се за последно...иде дъжд...

Не плачи.... Сълзите ти в лед столетен се превръщат
и цветята във градината ни ще погинат...
Птиците на юг със писък жален се завръщат
не плачи...ще бъдем с теб и векове да минат....

Пролетен сняг

Навън снегът безропотно вали,
а във душата ми стихии огнени бушуват....
Във мраз изнизаха се тъжни дни
и в нощите ми непрестанно демони бесуват...

Навън снегът престана да вали,
но във душата ми се преспите безчет редуват....
Аз няма да ти кажа как боли
от стъпките и думите ти, дето се не чуват...

*****

Кажи, защо си толкова красива!
Или така е в моите очи?
Видях те днес – не беше ти щастлива,
ала денят ми блесна във лъчи....

Усмивката изчезнала е негде,
осанката не е като преди
и нищо, че погледнахме се бегло,
сърцето ми отново се разби...

За мене си оставаш най-красива!
Безкрайно те обичам, разбери!
Омраза върху мен недей излива,
а някой ден ти просто се върни....

Надежда за усмивка

Не се усмихвам вече дълго време
и устните ми даже избледняха...
Усмивката сега за мен е бреме,
а радостите просто изгоряха....
Но някой смело пътя ще поеме -
ще бъда Хектор, ти пък Андромаха.
Със тебе ще посеем ново семе
и ще си съградиме нова стряха!

Изричай моето име

Обичай ме, или до смърт мрази ме,
но моля те, недей да бъдеш безразлична,
че страшно е, когато мойто име
за теб остава думичка една безлична!

Ако не виждам те, очи не искам!
И слънцето тогава ще е краска черна!
А тялото ти, ако не притискам
сам аз ръцете си отрязал бих ! Неверна

ли биде и тази клетва твоя,
що толкоз кътах във сърцето си стаена?
А може би подобно на прибоя
вълна от срам отнася гордост уморена?

Обичай ме, или до смърт мъчи ме!
Готов съм всяка тежка мъка да изтрая,
но моля те, изричай мойто име,
че да посрещна със усмивка сетна края...

Нощна приказка

На Дафи

Обсипана в звезди от мек янтар,
нощта във пурпурна наметка
прегръща те, като любовник стар,
а ти поглъщаш тази гледка
с очи премрежени от мека сласт
и с лумнали в гърдите пламъци
преследваш своя принц със страст
из дивни, непознати замъци....
А сутрин, миг преди да съмне,
подобно сянка той се скрива..
очаквай го – ще се завърне
и пак ще бъдеш ти щастлива......

Насън, като наяве

Защо се осмеляваш само във съня
при мен да дойдеш кротка и омайна,
с наведени очи, с наведена глава
без думи да разкриеш свойта тайна...

А аз те гледам, сякаш си от плът
и все не мога да ти се начудя,
че по-красива ти си всеки път!
За да съм с теб, не искам да се будя...

Прошка

Аз ти простих отдавна,
а ти прости ли, мила?
А може би прощава
сал онзи що обича?
Не зная що ти сторих,
с какво ли прегреших,
освен, че те желаех
и вярно те обичах.
Ще ти простя стократно
и вечно ще те чакам.
За мене време няма –
то спряло е отдавна,
откакто си отиде,
откакто жива рана
в душата ми люти се
и мир умът ми няма,
Дорде не се завърнеш,
дордето те не видя
ти прагът да пристъпваш
към мен с усмивка плаха,
покой не ще намеря!
Прощавам ти любима,
зер днеска се прощава...
Терзание самотно
душата пак ми свива...
Прощавам ти и чакам -
в сърцето ми гнездо
надеждата е свила.
Прости ми, обич моя!
При мен върни се мила...

Ночаквана среща

Видях те и сърцето ми заплака,
макар зад маска строга да се скри...
Признавам си – въобще не го очаквах,
но пак за миг душата ми плени....

Аз знаех, че все още те обичам,
но се надявах да не заболи
и тази нощ с любов ще те изричам
и ще се върнеш някога, нали?!

Ела да целунем дъжда

Ела да целунем дъжда
и пръсти преплели
във облака сив
да се гмурнем
без мисъл
без грижа
без яд
и без злоба
без тела да се носим
нагоре
нагоре
и сладостни тръпки
да сливат
душите ни жадни
за обич
за нежност
за грях негреховен
и в облака сив
трепетно пръсти преплели
дъжда да целунем
дъждът,
който слял се е
с нашата страст...

Зелените очи

В очите ти, като във езера планински
потапях се и все не исках да изплувам....
Не спирах да се чувствам млад и истински,
сред светли пръски непрестанно да лудувам...

В бездънното зелено на твоите очи
след залеза дори останах запленен....
Зелените очи, наместо лунните лъчи
нощта огряха, докато настъпи ден.....