По Коледа не стават чудеса..
Единствено надеждите погиват.
От ярост се раздираш и в беса
нахалост даже клетвите отиват!
За кой ли път животът разруши
копнежите! Мечтите ти изтляха!
И даже Бог не би те утешил,
щом бурите душата ти отвяха!
неделя, 19 декември 2010 г.
събота, 18 декември 2010 г.
Закъсняло
Ще ме потърсиш,
ала ще е късно...
ръцете ти ще пипат
сякаш камък...
ще ми крещиш,
дори ще ме разкъсваш,
в очите ми ще търсиш
онзи пламък...
сълзите ти в катран
ще се превръщат....
по бузите ти като
черна кръв ще тичат...
без думи ще узнаеш
тази тайна -
не се убиват тези,
що обичаш...
ала ще е късно...
ръцете ти ще пипат
сякаш камък...
ще ми крещиш,
дори ще ме разкъсваш,
в очите ми ще търсиш
онзи пламък...
сълзите ти в катран
ще се превръщат....
по бузите ти като
черна кръв ще тичат...
без думи ще узнаеш
тази тайна -
не се убиват тези,
що обичаш...
Прераждане
Защо стоиш притихнала на прага
и тези сълзи откъде се взеха?
Недей да плачеш, виж, не се налага...
у мене нося твоята утеха...
Ах, Господи! Забравил бях очите
и тази мекота... там все пропадах.
Сега са по-красиви от сълзите -
покаяни и носещи награда....
Защо стоиш? Е, хайде бързо влизай...
аз толкоз чаках... не издържам вече..
секундите предателски се нижат,
а пясъкът в часовника изтече...
Ще те прегърна като за последно.
От теб ще пия, все едно си вино.
А после ще се преродя обредно
във тялото ти и ще си замина....
и тези сълзи откъде се взеха?
Недей да плачеш, виж, не се налага...
у мене нося твоята утеха...
Ах, Господи! Забравил бях очите
и тази мекота... там все пропадах.
Сега са по-красиви от сълзите -
покаяни и носещи награда....
Защо стоиш? Е, хайде бързо влизай...
аз толкоз чаках... не издържам вече..
секундите предателски се нижат,
а пясъкът в часовника изтече...
Ще те прегърна като за последно.
От теб ще пия, все едно си вино.
А после ще се преродя обредно
във тялото ти и ще си замина....
Абонамент за:
Публикации (Atom)