Миг щастие

Отново те сънувах тъй приказно красива,
усмихната и мила до рамото ми топло...
Със нежност ми промълви, че много си щастлива..
Целунах те и мигом душата ме се стопли...

Рози за Нея

Сред мрака на градината,
унесени в забравата
на своя аромат
заспиват рози...
и лек вечерен хлад
листата рони
по топлата земя...
около тях е лято
над тях – рояк звезди
а те,
подобно призраци
от друг, забравен свят
чрез своя аромат
се скитат, като странници
жадуващи покой...
и ето –
идва Той
да ги откъсне
с трепереща ръка...
а после
всички заедно
допрели цвят до цвят
на Нейната възглавница
оплетени в венец
в съня Я коронясват...
и своя аромат
със Нейните мечти
в копнеж неповторим
от приказна соната
във цветове преливат
да може във съня
да бъде Тя щастлива

Нани-на

Заспиваш ли, мое момиченце,
меченцето пухкаво стиснала?
В съня си откъсваш цветенце
и вече си много пораснала.

Със боси крачета препускаш
сред пухкави облаци бели,
безгрижно над къщи се спускаш
сред птици край теб полетели.

Дочуваш ли, мое момиченце,
как тихо, приспивно ти пея?
Недей ме забравя красавице,
защото чрез теб аз живея!

Въпроси

Дали ще ни е страх отново да се срещнем
пред чашите с кафе изстинало
и да се питаме доколко ли е грешно,
клейменото от всички наше минало?

Дали очите си изпълнени със болка
ще вдигнем за да се познаем,
или със мълчалива, тайна недомлъвка
чрез прошка обичта си ще покаем?

Дали ръцете си отново ще сплетеме
и устните ни жадно ще се търсят,
крадейки мигове безценно лудо време?
И обичта ни пак ли ще е съща?

Волни коне

Свободно запрепускали коне
сред пръски изумрудени се носят.
Загърбили умора, страхове
от вятъра вечерна обич просят.

Чий нежен глас копнежно ги зове
на вечерта в разлистените клони?
С копита изковават стихове
и вятъра не спират те да гонят -
свободно запрепускали коне,
надмогнали обиди, страхове
превръщат се във живи богове
и живи въглени – сълзи по обич ронят.

Ноктюрно

Нестихващ нежен ромон на звезди
над тялото ти в сън спокоен отпуснато
се стеле
и като в люлка от лъчи,
оплетени със зов на влюбен мъж,
сърцето си отдал
се лее песента
надлъж...
един обет –
от теб за мен изречен
и вечен стих
със строфа недовършена,
като пречупено крило на чайка,
съзираща брега,
в морето падайки
се носи твоят вопъл тих..
полита към звездите,
където се е скрило сърцето ми,
докато слуша със блаженство
нестихващия нежен ромон на звезди,
целуващ вместо мен
заспалото ти топло тяло

Приятелите

Приятелите са за да те нараняват
и винаги, когато ти е тежко
във раната да сложат капчица отрова,
а щом засмян те видят - да се мръщят
и да те карат да се чувстваш все виновен.

Приятелите – фарисеи и каготи
от всичко най-обичат да те поучават,
да им прощаваш грешките, а те,
когато си сгрешил стоят надути
и с поглед леден сякаш те смразяват.

Сън

Дали ще имам време за да те обичам,
или във краткия живот на мойта младост
за да те срещна, срещу теб ще тичам?
За мен тъга ли ще си ти, или пък радост?

Обездвижен и сам във своята стая
безкрайни часове по тебе ще бленувам.
Дали ще дойдеш аз въобще не зная,
ала с усмивка нощем само теб сънувам.

Чуй ме

Не ми се живее и всичко е пусто –
и дните и дългите тягостни нощи,
и кухият смях и фалшивото лустро,
измамни вечери в светлината на свещи.

Не ми се живее – жестоката болка
със свредели остри душата дълбае
и мислите мисли в нестихваща гонка
преследват, А тя дори и нехае....

Не ми се живее – след залеза кървав
сред мрак, като сетен слепец тебе диря,
а утрото иде със изгрева морав,
среднощния зов за любов да прикрие...

Сянка

Недей ми обръща внимание скъпа –
не ми е за пръв път и пак ще мине.
Преплитат се болката с липсата в тъкан
и карат душата ми жива да гине.


Когато ме срещнеш – недей ме поглежда.
Край мен преминавай със горда осанка,
а аз ще живея със жива надежда
да слееш със моята твоята сянка...

Защо

Защо мъжете си оставаме деца
и вечно с дракони воюваме?
Макар оглеждайки се в женските лица
деца сме пак и се изгубваме..

И цяла вечност правим купища пари,
та с тях жените си да купим,
а после, кой ли дявол тайно ни мори,
че интерес към тях да губим...

Защо ли толкоз дълго страдаме тогаз –
нали отдавна сме пораснали
и кътаме до сетния си земен час
искри от обич неугаснали...

Радост

За тебе споменът
от кръв и сълзи е
извезан
и целия ме обладава -
в среднощна треска
и във лудост дневна
в разюздано препускане
към теб ме връща,
макар и от сълзи и
кръв извезан
заклевам се -
аз не познавам
друга радост!

Щастливец

Един мъж,
ама истински мъж
за да бъде щастлив,
ама много щастлив
иска
до себе си
много приятели
на по бира
и лаф
за казармата
три консерви
със копърка
днешен вестник
за футбол
чук
и два-три пирона
малка снимчица
кичур коси
на детето
и най-вече -
особено -
топло легло
та дори
без чаршафи
но във него
да бъде
сгушена
Тя
и тогава ще бъде
Щастлив

Условие

За да се променя и друг да бъда
аз само от едно ще имам нужда –
от теб да чуя твоята присъда
и обичта си да смениш със чужда...

Мечтание

Кръвта ми е със цвят на старо тежко вино
и като него е с ухание омайно.
Омесиш ли я с твойта кръв невинна
навеки ще владееш всички мои тайни,

а всяка сладка глътка в порив нежен
лъчи от топло южно слънце в теб ще влива,
телото ти ще гали бриз лежерен
ръцете ми, като лози ще те обвиват...

Промяна

Умирам за да оцелея,
защото да съм жив е тежко...
Умрял по-лесно ще живея
и ще се чувствам по-човешки...

Ще мразя за да те обичам..
Едва ли друга тъй ще любя.
Ще търся нова самоличност,
но тебе няма да изгубя.

И ако някога се върнеш,
макар да е във час нечакан
пред прага ти ще ме намериш,
с усмивка топла теб да чакам...

Игра

Всичко започна,
като на игра.
Аз безвъзвратно се влюбих...
Септември - прекрасен,
със тъжна луна...
Ума си по тебе изгубих...

Приказно беше..
С мили слова
ти във нощта ме пороби.
Бавно плетеше
с нежна ръка
мойте любовни окови...

Страстно жадувам
твойта коса
ласкаво да ме обгърне
и в самотата
моля съня
с обич при мен да те върне...