Самота

Отвън дъждът студен
стъклата топли гали
и тъжният ми ден
изяждат тъмни хали...

очи със взор студен
луната са изяли...

а пламъчето в мен
кандилце нощно пали
за спомена стаен...

не вярвам аз.. едва ли
сред сластни вакханалии
души осиротяли
в една да поберем...

и хиляди кинжали
забиват се във мен...

в очите болка пари..
дъждът стъклата гали...
нощта се сменя с ден...

Недей

Недей..
не ми е нужно
да те галя..
дъхът ти само
стига ми
да чувствам
как лекичко
по бузата ми
пари
по топлото ми рамо
плъзга се
и спира
до сърцето ми
притихнал...

Недей...
не искам думи
да ме мамят...
едничък спомен
стига ми
да свети
в мрака
син
и осветен
от обичта ми
жаравата
на две сърца
да пали...

недей,
недей се връща,
обич клета....

Среща

Във сянката на жълтите липи
години те очаквам да се срещнем.
Часовници без цифри и стрелки
секундите отчитат безпогрешно,
а някъде сред другите си ти –
живееш си щастливо, безметежно
и само пожълтелите липи
сега скърбят за мене безутешно...