Ти пак си я видял

Разказа ми, че пак си я видял...
И тя, отново приказно красива
за теб изглеждала. Не би повярвал
и за миг, че е без теб щастлива...

От влага тънка погледът ти замъглил се....
Останал си изправен, горд и сякаш от гранит,
ала сърцето ти предателски разбило се.
Не си помръднал, все едно в земята си забит...

А тя обърнала се е да те погледне...
И сякаш вряща лава станът твой изпепелила...
Душата озарила се – не ще е за последно!
Да скоро, много скоро ще се върне твойта мила!