Върни се

Не знаеш, колко тихо е сега у нас...
а само преди ден смехът ти
и сребърният звън на мекия ти глас
докосваха ме сякаш с пръсти...

Не знаех, колко пусто е у мен
и как кънти у мене тишината...
Оставах омагьосан и във плен
от твоя нежен ромон на словата...

А знаем ли, дали отново някой ден
ще се събудим на кълбо оплетени…
Дали очите ти ще пият мен
и ще пулсират пръстите ни сплетени...