Посвещение

Усмивката ти -
като прашен лунен лъч
във храма мой
на тишина обречен...
Копнежът вечен –
вълчи вой
сред шум и врява и след глъч
нашепва, че си моя ти...

Студена лунна светлина.
Звезди във облаци завити...
И малка капка топлина
по устните ти бляска скрито...