На летиси

Как искам да изплача
мъката си аз приятелко
на рамото ти женско!

Макар и непозната
топло, състрадателно
да ме прегърнеш нежно...

Духът си аз да укротя.
С усмивка примирителна
аз мъката да спотая

и обичта стремителна
в сълзите си да осветя.
Бъди ми ти хранителница....

свята, чиста...