.jpg)
- Обичам те! – ти казах аз.
- Да, зная! – ти отвърна...
- И ще се върнеш ли у нас?
- Да –каза- ще се върна!
- Ще ме прегърнеш ли в захлас?
- О, да! Ще те прегърна!
- И твой ще бъда само аз?
- При друг не ще се върна!
- Защо си тръгваш в този час?
Защо си толкоз скръбна?
- Прости ми, мили! Просто аз
душата си обърнах....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
:) Някак си ми напомня за Финдли... Ужасно ми харесва...макар и тъжно...
Иситна е, чеприлича малко на стиха на Бърнс, ама си е мое...и наистина е тъжно...за съжалление...
Публикуване на коментар