Самотният вълк

Самотният вълк единак
във гората бетонна се скита
и сянката сива и тъжна прелита
над ъглите каменни сред моторния бяг..

Самотният вълк единак
крие своята тайна жестока
под трева от желязо висока,
в езера от стъкло пълни с мрак...

На върха на високата кула изправен,
към луни от неон долу някъде в нищото
бляскащи, той отправя отчайно – раздиращо
своя призивен вой от гърдите протяжно...

Самотният вълк единак
със сълзи във очите към асфалта полита обречен,
за да срещне кошутата своя след сблъсък предречен...
за да бъдат те заедно пак.....