Болката

Отново ме разкъсва тази остра болка!
Душата ми на осем буйни коня е разпъната
и на парченца се разкъсва малки, малки...
а нощите ми в преизподня са превърнати!

Прозорците затулих светлината да не влиза!
Очите си избодох да не виждам празнотата!
Мълчанието аз превърнах в своя ризница,
но болката е в мен – раздира ми душата!

За мене милост няма, ни покой намирам!
В главата ми отекват гласове и спомени!
И всеки следващ миг за миг умирам....
възкръсвам – пак умирам! Тежко, монотонно

се нижат дни и нощи сякаш омагьосани...
Подобно въглен жив сърцето ме изгаря!
А мислите ми тежки – вещици орисани
със твоя свиден лик единствено отмарят...