За сбогом

Плачете със моите сълзи приятели
И мъката моя да стиска гърлата.
Молете се в мрачната нощ за душата ми
И в чашите с вино давете тъгата.

Скърбете по мъжки, пестниците стиснали
Изпращайки брата с въздишка, за сбогом.
Проклинайте силите мене орисали,
Разпалвайки в мене любовния огън.

Аз чашата вече изпих и е време
След вятъра леден да тръгна към края.
На плещите свои със своето бреме.
И с нейния образ да стигна до рая!