Душата ми

Душата ми - изстинало и тъжно пепелище,
Осеяно със сенките на свидните ми спомени.
Как пламъците топлещи от нашето огнище
От ледени дихания зловещи са прогонени...

Душата ми – неплодна и изгаряща пустиня,
В която само вятърът със вой безспир се носи...
Жестоко слънце в плам огрява пустата картина
На обичта, душата моя що безкрайно проси...

Душата ми – очакване всемирно и безкрайно,
Към теб и твоето завръщане до сетен миг загледана.
Сърцето ми за теб до гроб ще бие всеотдайно!
Върни се обич скъпа моя свята, ненагледна!