Мъжки сълзи

Сълзите трудно идват в мъжките очи.
За мъничко. И бързо си отиват.
Ала в душата ни остават те бразди,
В които мъката ни да попива.

В коравите обветрени лица,
Зад погледите ни така сурови
Сълзите греят сякаш са слънца,
Разкъсали на болката обкова.

Сълзите мои не дочака ти.
Напусто някак аз пролях ги.
Отнесе времето несбъднати мечти
И като вятър разпиля ги...