Среща

Не искам да зная... не питам къде си...
умирам от страх да не би да ми кажеш....
Във себе си свит сред въпроси – надежди
очаквам слуха ми с “здравей” да погалиш....

Не чакам отдавна... недей се тревожи...
не.. нямаше нужда... не си ти виновна...
аз просто така... две – три стихчета сложих....
какво да направиш – игра е любовна...

Ах, цветето... да... почти щях да забравя...
разсеян съм нещо и странно се чувствам...
не тръгвай след миг....и недей ме оставя...
да знаеш до теб... само как се отпускам...