Момчето,
което се влюби във бурята
сега е на голия бряг
и трепетно чака
ръцете разперило
на бурята порива
кротко, безропотно
сред сол и сред пръски
от морските бисери
сред нощния призрачен здрак...
Момчето,
което обичаше бурята
дарило бе свойте очи
да може най-волно
щастливо понесена
сред снежни върхари
сред жарките пясъци
тя свойта стихия
от болки натрупани
в сълзите му да заличи....
Момчето,
което лежи бездиханно
с усмивка щастлива е май....
успя, или не,
или просто накрая
на бурята мъката
на бурята воплите
със сетна целувка
в последна прегръдка
отвори им звездния рай....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар