Посветено

На мъртвото куче
все му е тая
къде е сега...
до кофата смет
като вещ непотребна
със поглед изцъклен
и тъп
излага на показ
своята мърша....
недей да го галиш...
ненужно е...
гали се жив
а мъртвия –
вълци го яли....
дори и да чувства
не може да иска
да вика
да шепне
да плаче...
очите са стъклени
нямат клепачи
и пусто е в тях....
заченато в грях
отива си скучно
без поп
без цветя
просто тъй...
като скитник...
и няма любов
и няма милувка
и дума добра...
за мъртвото куче
и смъртта не е лек...