Със него чувствам се така добре
и рамото му топло е опора.
В очите ми съзира все небе,
та някак си не мога аз да споря...
С дланта ми малка в топлата му длан
усмихната до него бодро крача.
Усеща ме дори и щом е сам
и с мойте сълзи често в мрака плаче...
А аз към теб протягам пак ръка,
но твоята отдавна май я няма...
И питам се със мъничко тъга,
кое любов е и кое измама....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар