Лутане

Какво да направя, че тъй те обичам...
да откъсна ръцете си, та въобще да не мога
да стигна ръката ти, додето изричам
наум и безспирно крещя името ти към Бога!

Какво да направя, че тъй си ми свидна...
със огнен ли нож очите си сам да затрия...
да потъна навеки в черната бездна,
та любовния дух у мене докрай да убия...

Какво да направя, че толкоз ми липсваш...
как искам до мен да се будиш ти хиляди нощи
и в мрака с дъха си безспир да изписваш
“обичам те, обич и още и още и още!”...