Признание

Какви сме непораснали момчета
и как по детски силно вярваме...
как още плачем, щом на хиляди парчета
мечтите си сами разрязваме....

Как с вятърните мелници се борим,
размахвайки хартиените мечове
и с колко жар и хъс все още спорим
за детските си тайни неизречени!

Как страстно се притискаме в любимите
и с блесналите си очи ги пием,
и как по детски и неустоимо
във техните души, сълзите крием...

И как във скута им понякога се сгушваме -
разкаяни, признали греховете си,
а те с усмивка майчинска ни слушат,
притиснали ръцете ни в ръцете си...