Жените

Жените, в чиито легла се търкалях
дори и не помня -
след бели чаршафи съвсем се окалях
и своята хищна и мъжка природа
със ярост преследвах...
превръщах я в кълн на любов, във зародиш...

Отдавах се чисто, докрай и без сметка,
а удари чувствах -
от всяка прекрасна и нежна кокетка,
след жестове мили и нежни стенания
в сърцето усещах
на присмеха тътена, а сетне – страдания...

Жените, в чиито сърца се поспирах
сега са край мене -
чрез тях се възраждах, повторно умирах;
чрез своята вълча и мъжка природа
обичах ги диво...
обичах ги повече, даже от бога...