Недей

Аз мъж съм, извинявай...
Недей да ме кориш...
агресията мъжка
във свеж букет превръщам
и нежно го полагам
пред твоите нозе...

Недей ме укорява...
Това е мойта същност -
безспир да покорявам
а после, като куче
в краката ти да легна
за ласката една....

Изглеждам смел до лудост
но колчем във очите ти
аз взора си отправям,
като човека снежен
под знойно юлско слънце
разтапям се, умирам...

Аз мъж съм, извинявай...
Недей да ме отблъскваш...
агресията мъжка
е само щит привиден,
измислена преграда
пред моето сърце...