Неочаквано

Аз сигурно ума съм си изгубил...
и питам се, дали е туй възможно
след чувствата и вярата погубени.
За тебе мисля толкова безбожно....

Сам чудя се, дали пък не сънувам?
И някак си тежи ми тишината...
Улавям се, че малко те ревнувам,
макар да си за мене непозната...

Признавам ти – за пръв път се страхувам
да си призная, а наум изричам
най-нежни думи и не се преструвам,
но странно е, че пак ще заобичам...