Сянка

Недей ми обръща внимание скъпа –
не ми е за пръв път и пак ще мине.
Преплитат се болката с липсата в тъкан
и карат душата ми жива да гине.


Когато ме срещнеш – недей ме поглежда.
Край мен преминавай със горда осанка,
а аз ще живея със жива надежда
да слееш със моята твоята сянка...