Рози за Нея

Сред мрака на градината,
унесени в забравата
на своя аромат
заспиват рози...
и лек вечерен хлад
листата рони
по топлата земя...
около тях е лято
над тях – рояк звезди
а те,
подобно призраци
от друг, забравен свят
чрез своя аромат
се скитат, като странници
жадуващи покой...
и ето –
идва Той
да ги откъсне
с трепереща ръка...
а после
всички заедно
допрели цвят до цвят
на Нейната възглавница
оплетени в венец
в съня Я коронясват...
и своя аромат
със Нейните мечти
в копнеж неповторим
от приказна соната
във цветове преливат
да може във съня
да бъде Тя щастлива