Чуй ме

Не ми се живее и всичко е пусто –
и дните и дългите тягостни нощи,
и кухият смях и фалшивото лустро,
измамни вечери в светлината на свещи.

Не ми се живее – жестоката болка
със свредели остри душата дълбае
и мислите мисли в нестихваща гонка
преследват, А тя дори и нехае....

Не ми се живее – след залеза кървав
сред мрак, като сетен слепец тебе диря,
а утрото иде със изгрева морав,
среднощния зов за любов да прикрие...