Ноктюрно

Нестихващ нежен ромон на звезди
над тялото ти в сън спокоен отпуснато
се стеле
и като в люлка от лъчи,
оплетени със зов на влюбен мъж,
сърцето си отдал
се лее песента
надлъж...
един обет –
от теб за мен изречен
и вечен стих
със строфа недовършена,
като пречупено крило на чайка,
съзираща брега,
в морето падайки
се носи твоят вопъл тих..
полита към звездите,
където се е скрило сърцето ми,
докато слуша със блаженство
нестихващия нежен ромон на звезди,
целуващ вместо мен
заспалото ти топло тяло