Въпрос

Не зная със какво съм го заслужил...
Във изворите камъни ли хвърлях,
или на Бога във лицето плюх,
та обичта ми всеки път захвърлят
подобно на ръждясал ключ ненужен...

Или навярно малко все им давам,
когато пред олтара им поставям
премръзнало си от скръб сърце...
а колко мъничко от тях очаквам...
но все с премръзнала душа оставам...

Зимно море

Морето е оловно-сиво
и чайките по пясъка се скитат,
като деца сами... унило
към слънцето зад облаците викат...

Настръхнали, със грачът дрезгав
те хулят ледената зима
и чакат своя топъл изгрев,
когато повече мечти ще има.....

Среща

Не искам да зная... не питам къде си...
умирам от страх да не би да ми кажеш....
Във себе си свит сред въпроси – надежди
очаквам слуха ми с “здравей” да погалиш....

Не чакам отдавна... недей се тревожи...
не.. нямаше нужда... не си ти виновна...
аз просто така... две – три стихчета сложих....
какво да направиш – игра е любовна...

Ах, цветето... да... почти щях да забравя...
разсеян съм нещо и странно се чувствам...
не тръгвай след миг....и недей ме оставя...
да знаеш до теб... само как се отпускам...

Желание

Със твоя пулс сърцето ми да бие,
дъхът ми да се смесва с твоя нощем,
очите ти във моите да скриеш,
в ръцете ми да тръпнеш още, още....

Усмивката на устните да грее,
очите ти да хвърлят сини искри,
ръката ми пак твоята да сгрее,
да няма вече тъжно-черни мисли....

Оборно еротично

Той се казваше Горчо Тоягата
и селски бик го играеше,
но му падна една Баба Яга, та
инструментът му не ебаваше....

Чрез мъничко порно и малко еротика
отново се върна във мача.
Сега гони даже и малките котета...
Ах, слава на Горчо Ебача!

Бурята

Момчето,
което се влюби във бурята
сега е на голия бряг
и трепетно чака
ръцете разперило
на бурята порива
кротко, безропотно
сред сол и сред пръски
от морските бисери
сред нощния призрачен здрак...

Момчето,
което обичаше бурята
дарило бе свойте очи
да може най-волно
щастливо понесена
сред снежни върхари
сред жарките пясъци
тя свойта стихия
от болки натрупани
в сълзите му да заличи....

Момчето,
което лежи бездиханно
с усмивка щастлива е май....
успя, или не,
или просто накрая
на бурята мъката
на бурята воплите
със сетна целувка
в последна прегръдка
отвори им звездния рай....

Сълзите ми

Сълзите ми заляха тротоара -
превърнаха го в тинеста река
и носеше се болката ми стара
па калните бетонови ждрела...

Сълзите ми от студ се вкочаниха
и в твоите коси полепна сняг...
От студ и чувствата се промениха,
а после ти се промени със тях...