събота, 29 януари 2011 г.

Недей да плачеш, обич

Недей да плачеш, обич...
няма смисъл...
не виждаш ли?
нощта отвън умира...
ще дойде утро,
после пак ще мръкне
ще скрие светлината
черна зима..

Недей да плачеш, обич...
няма смисъл...
сълзите ти
превръщат се в кристали...
не ме прегръщай,
че от туй боли ме...
за мене твойте думи
са кинжали....

Недей да плачеш, обич...
вече тръгвам...
прибирай се
и просто забрави ме....
а аз, да знаеш,
всяка нощ ще лягам,
закътал във дъха си
твойто име...

Няма коментари: