След края

Навярно съм прокълнат
от някоя излъгана
сред обич да се скитам,
но обичта да бяга..
и днес назад обърнат
към времето изстъргано
се кая и се питам,
защо сърце се стяга...

Към любовта посягах...
тъй исках да я хвана,
и топлите й устни
жадувах да изпия,
но някак не приляга
да лъжа и да мамя,
а думите ми честни
отприщваха стихии...

Отиде си последната...
Макар че беше кратка
у мене бе запалила
нестихващи пожари
и ето че низвергната,
разплакана, но сладка
на другаде запътена
във мъка ме удави....