четвъртък, 25 декември 2008 г.

Големите момчета

Май мъжете сме малки момчета,
оковани в железни доспехи
и макар да се пънем напети
рядко вярваме в свойте успехи.

Много често в живота се крием
зад сурови черти, или крясъци,
но зад тях най-свенливо таим
на любови подвижните пясъци...

И така от света си отиваме -
непораснали, горди, раними.
За из пътя едничко си взимаме –
топлината на свойте любими.

Няма коментари: