Раздяла

Недей си тръгва скоро... липсват ми ръцете ти
и сякаш буца лед във гърлото ми спря се...
усмихваш се с очи, а мен ме лазят пристъпи,
че толкоз часове не ще да зная, как си...

Недей си тръгва, моля... думите задържани
във този кратък миг да продължават още...
главата ми гори от страсти невъздържани
и нямам миг покой във адските си нощи

Недей си тръгва, скъпа... устните ти бледи
и синьото в очите излъчват раздвоение...
А мъката, скръбта – ехидни, зли съседи
със моята любов си правят угощение...