петък, 28 март 2008 г.

Последо пътуване

Тези, дето се влюбваха в мен
в други пак ще се влюбени.
Аз си тръгвам спокоен, студен,
сред цветя, унижен и сломен
и с надежди погубени.

4 коментара:

Анонимен каза...

Прав си-животът си върви по своя ред.Но без теб за децата ти той няма да е същият.Зная го от собствен опит.Когато татко си отиде,светът ми се срина за дълго.Не зная какво ти се е случило,предполагам,че не е никак лесно и че се опитваш да се справиш.Трябва да успееш,заради децата си-колкото и рядко да ги виждаш,те знаят,че те има и това никой не може и не бива да им го отнема.Сбогуването ти предизвика много хора да ти пишат в блога,погледни,ще видиш,че имаш много приятели там.Кураж ти желая и Бог да те пази и да ти помага.
Р.

Марин каза...

И затова се е и върнах - ще прочетеш :)

Анонимен каза...

Радвам се за теб-достойно решение взе,не се съмнявам,че ще го отстоиш по достоен начин.Желая ти много късмет :)
Р.

Марин каза...

Благодаря ти! Знаеш, колко те харесвам и държа на теб!