Прошка

Аз ти простих отдавна,
а ти прости ли, мила?
А може би прощава
сал онзи що обича?
Не зная що ти сторих,
с какво ли прегреших,
освен, че те желаех
и вярно те обичах.
Ще ти простя стократно
и вечно ще те чакам.
За мене време няма –
то спряло е отдавна,
откакто си отиде,
откакто жива рана
в душата ми люти се
и мир умът ми няма,
Дорде не се завърнеш,
дордето те не видя
ти прагът да пристъпваш
към мен с усмивка плаха,
покой не ще намеря!
Прощавам ти любима,
зер днеска се прощава...
Терзание самотно
душата пак ми свива...
Прощавам ти и чакам -
в сърцето ми гнездо
надеждата е свила.
Прости ми, обич моя!
При мен върни се мила...