Изричай моето име

Обичай ме, или до смърт мрази ме,
но моля те, недей да бъдеш безразлична,
че страшно е, когато мойто име
за теб остава думичка една безлична!

Ако не виждам те, очи не искам!
И слънцето тогава ще е краска черна!
А тялото ти, ако не притискам
сам аз ръцете си отрязал бих ! Неверна

ли биде и тази клетва твоя,
що толкоз кътах във сърцето си стаена?
А може би подобно на прибоя
вълна от срам отнася гордост уморена?

Обичай ме, или до смърт мъчи ме!
Готов съм всяка тежка мъка да изтрая,
но моля те, изричай мойто име,
че да посрещна със усмивка сетна края...