събота, 9 февруари 2008 г.

Нашата приказка

Сгуши се в мен да ти разкажа приказката стара
и после кротичко, в тих унес очи да си притвориш...
На рамото ми ти глава отпускай във отмала,,
докато чудиш се, какво със обичта да сториш...

Без тебе в моя мъжки свят ще е безкрайно пусто
и няма и за миг дори усмивката ми да възкръсне...
Ще бъде приказка за лед и тежко болни чувства,
докато в някой сетен миг сърцето ми се пръсне....

Лицето си към мен вдигни и нежно целуни ме....
Не мога вече да разказвам, че дъх не ми остана...
Ти в моя празен мъжки свят със обич посрещни ме
и нека да се слеем с теб във нашата Нирвана....

Няма коментари: