До следващия влак

Къде си? В очакването тръпнещо се вглеждах
и вслушвах се с тревога в гласа си вътрешен,
дали не те пропуснах... И сто пъти оглеждах
перона празен. И само вестник сутрешен

и неизчетен се носеше от вятъра. Уви!
Днес тук те няма и с него някъде си пак,
макар и мен в душата си да носиш.. Не би...
И утре пак съм тук да чакам следващ влак...