Само за теб

Объркано се лутам в лабиринт от мисли недовършени...
бълнувам ли, или те виждам тук до мене в мрака...
измамно е – прегръщам бляновете си прекършени..
човешка суета! Там някой друг сега те чака,
а ти до мен лежиш в прегръдките ми смръщени,
макар да чуваш с ужас див часовникът да трака...

Търпиш онази пустота във гърлото заседнала...
единствено надеждата за малко щастие
Болезнено и страстно вярата пристегнала
успява съзаклятно, тихо, в съучастие
безумната ти мъка кротко в мене легнала
единствена сега за мен да е причастие...